Водопадът черпи сила от снежните му преспи, откъдето тръгва и Пръскалска река, ляв приток на Бяла река. Хвърляйки сребърни стрели водите се разбиват в дълбока цели 124 метра скална урва, което го прави и най-високия водопад на Балканския полуостров. По традиция тези водни феномени са наричани „пръскала“. В подножието му се намира хижа “Рай”. За да се насладите напълно на това разточително природно великолепие е най-добре да посетите местността през пролетта или в ранно лято, защото тогава водопадът е пълноводен.
Всеки, който е имал честа да го посети ще ви каже, че е много път. А вие, както всички, ще си мислите „Да емного? Колко ли пък да е много?”. След кратка разходка по форумите ще ви стане ясно – абе има-няма 4 часа до хижа Плевен и после още малко. Взимате решение – точно за вас е, тъкмо време да поразсъждавате върху смисъла на битието. Поздравления – вече сте в клуба на авантюристите. И още един съвет от нас – водопадът и цялото преживяване наистина са впечатляващи, така че ги споделете със специален човек.
Вече сте решили да си спретнете няколкодневно усамотение в прегръдките на планината и да подложите на тест любовта, като се отправите към Райското пръскало. Разбира се най-напред трябва да пистигнете в Априлци. Починете си няколко дни, съберете сили и информация, стегнете раницата, напазарувайте си нещо, с което да се подкрепяте от време на време (естествено от пазара в квартал Ново село) и смело тръгнете по шосето към квартал Видима, посока ВЕЦ Видима. Ще бъдем много подробни в обясненията си (вече сме го правили този преход). Надяваме се да ви бъдем полезни с нашата информация.
Шосето, по което ще вървите следва Стърна река – начален приток на Видима, след 1,5 км. я пресича по мост и се разклонява. Вие ще продължите да вървите по лявото отклонение, по западния бряг на реката и ще подминете хижа Видима и ВЕЦ Видима. Тук ще спрете за мъничко, да си починете и да се насладите на великолепните гледки, които се откриват пред вас. На юг над изворите на реката ще видите връх Кралимаркова копа, а на изток са гористите ридове Малък и Голям Осрядък. Там където се сливат началните притоци на реката, последните следи от цивилизация изчезват – шосето свършва с площадка за обръщане (с автомобил – до тук). Вече сте насаме с майката Природа. Започвате много стръмно изкачване по източния склон на рида Бъзов дял, с множество къси завои, но затова пък в като в приказките, защото вървите през красива вековна букова гора. Излизате на билото и ще зърнете постройките на хижа Плевен. Маршрутът ви продължава да се изкачва на юг по същия рид. Скоро ще се окажете в прегръдката на рядка букова гора и ще стигнете до местността Мургата. Тъкмо когато си мислите, че сте набрали инерция, страшно няма и имате сили да изкачите поне още три такива баира и трудното свършва. Стигате до по-равно място. Поемате на юг. Понасяте се по пътечка, която криволичи из наклонени високопланински пасища. Казваме „понасяте“, защото след драпането по изморителния стръмен душевадник, сега ще имате чувството, че направо летите. Пътеката ще се разклони – право напред продължава стълбовата маркировка (жътата) на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал (той е за закоравели планинари, пропуснете го). Летният вариант (лавиноопасен и забранен за движение през зимата) е вашият и той завива на югоизток през пасищата. Време ви е пак да поспрете, да починете и да се огледате (да се осеверите на професионален език). Насладете се на гледката. На запад в ниското остава долината на Кривинишка река, на изток – в пропастта под Северния Джендем са петте начални притока на река Лява Видима – Кралимарков поток, Въртележката, Василковица (двата й ръкава са улеи на Дяволска река и Трите Купни пресичат най-непристъпната част на Северен Джендем), Елачов и Мушичин Дол. Пътеката ви минава покрай извор (попълнете си водните запаси) и каменна кошара. Вече сте стигнали местността Пещта (малка наклонена полянка). Започвате неусетно пак да се изкачвате нагоре и на югоизток. От разклонението за Млечния чал, до седловината при заслон Ботев, пътеката носи името Кривините. След Пещта ще прекосите два стръмни лавинни улея с леденостудена вода. Внимавайте да не ви пресече! Преодолявате стръмнината и се озовавате над местността Кралимарковата копа. Пътеката ви ще се провира из камънаците на трети улей. Скоро ще заобикалите стръмен тревист ръб. Поспрете пак за малко. Нека душата ви да усети мощта на природата и се преклони пред нея. Под ръба ще чуете да гърмят водите на Дяволска река и ще видите да тъмнее отворът на голямата пещера – това са Водните дупки. Почивката ще ви се отрази добре, защото следва по-стръмната част от маршрута. Компенсира се с гледката, която ще продължава да бъде все така великолепна – от ляво и от север под краката ви ще е бездната на река Василковица. Срещу вас на изток набраздени от тревисти корнизи ще тъмнеят Джендемските стени. Пътеката ви ще завие на изток и ще започне да се промъква под стръмните, открити склонове на възвишението Трите купни. С остър завой на юг ще се изкачите на седловината между върховете Безимен и Ботев, където е и заслон Ботев. Връх Ботев вече ще се вижда “на една ръка разстояние”. От тук ще следвате стълбовата билна маркировка (жълти колове) и ще се изкачите на един дъх на връх Ботев.
Вече сте на билото на Стара планина, стъпили сте здраво на върх Ботев, част от международния маршрут Е-3, в българската му част Ком-Емине. Поспрете, починете, огледайте се. Пред вас се разкрива разточително и мощно великолепие – можете да обгърнете България с поглед. Красивите гледки са навсякъде – комбинации от облаци, стелещи се мъгли, ледени и скални форми, изваяни от ветровете и студовете и слънцето е една идея по-близо до вас (или вие до него). Пред вас има обекти от цивилизацията – метеорологична станция, антени и военни съоръжения и военен камион, останал от времето на социализма.
Когато тялото ви е починалои погледът се е наситил на природното великолепие, ще си спомните за целта си – Райското пръскало. Продължавате да крачите на юг. По серпантини ще обходите стръмната (вечна) пряспа. Пресичате смело река Пръскалска и по наклонен терен ще се спусканете на юг. Близо се до заветната си цел – вече сте на скалната площадка над Райските скали. Отново спрете за почивка и се огледайте. Оттук добре се виждат пропастите на Южния Джендем и отсрещните върхове Чуфадарица, Белчу, Хайдута, Равнец, Калоферските Купени и Хайдуттепе. А ниско долу в пропастта, като кутийка ще забележите хижа Рай озарена от следобедното слънце. От тук внимателно ще продължите по Тарзановата пътека, която е осигурена с парапет (през зимата тя е лавиноопасна!). Тя ще ви отведе до вашата цел – вече сте в подножието на Райските скали.
Да застанеш до Райското пръскало е относително понятие – как можеш да застанеш до нещо толкова мащабно и величествено, в което, земната, въздушна и водна стихии се борят за надмощие. Скалите на пръскалото постоянно са окъпани в сребро, водата му се стрелка в различни посоки в зависимост от хрумките на вятъра. Оттук ще имате усещането, че водите му падат на забавен кадър.
Вие сте в Северен Джендем – най-високо разположеният резерват в Националния парк. Ако сте попаднали на неговата територия в мрачен ден, ще усетите смразяващ хлад – Балканът ще ви посрещне навъсен. Но ако е слънчев следобед гледката е огнена – снимка на същите тези скали, огрени от следобедното слънце ще събере за вас стотици лайкове и благородна завист в социалните мрежи. На фона на огромните скали, запалени от слънчевите лъчи, се изливат нежните води на Райското пръскало! Всеки ръб и всяка скална пукнатина грейват, дори и в най-сухото лято тук шуртят потоци, спускат се сребърни водни стрели – бъдете сигурни Джендемът ви се усмихва закачливо и флиртува с вас. Тук е царството на скалите – сурови и непристъпни каменни стени се издигат от всички страни и подпират купола на планината – връх Ботев. В последните години те привличат много любители на скалното катерене. Естествената природна крепост след последния ледников период е подслонила много животински и растителни видове, които се срещат само тук. Недостъпните скални урви, множеството пещери скрити в тях и връзката с другия Джендем, са направили резервата сравнително рядко посещавана от човека територия, което и я е съхранило непокътната. Той е убежище за дивата коза и мечката. Гледайте вниматено и може да забележите сянката на огромна птица – орел, зорко бдящ над съкровищницата на Балкана. Сега вече сте осъзнали, че сте сред малцината късметлии зърнали това безценно кътче, че всичките днешни часове на изкачване са заплатени достойно, а сумата е влязла директно в банковата сметка на българската ви душа.
Тръгвате към хижа Рай. Следват четири големи завоя по стръмно пасище и се спускате на пътеката от хижа Левски за хижа Рай. Огледайте се – трябва да тръгнете на изток. Пресичате Пръскалска река (образувана е от водопада Райско пръскало) и стигате най-сетне в хижа Рай. Побързайте да се подслоните, защото Балканът, щом се здрачи засташително ще ви напомни за себе си с „песента” на дивите си хищни обитатели. Непременно си хапнете бобена чорба. Този, който е кръстил хижата с библейското име Рай, не е сбъркал. Тук може да срещнете керван с коне, пренасящи за нея провизии. Ако сте късметлии и те не са натоварени, ще имате уникалната възможност да ги яхнете срещу скромна в сравнение с удоволствието сума.
Време е на финала да вмъкнем отново малко образователна информация – едната част от маршрута ви мина през резерват Северен Джендем (Кривините – Палатките), а другата през резерват Джендема!