Като огромен купол в средата на Средна Стара планина се издига нейният първенец – връх Ботев (2376м). Погледнат от град Априлци, намиращ се в подножието му, лесно се разпознава, защото прилича на гигантски юмрук. Върхът е трети по височина в България – след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин.
Връх Ботев е станал популярен чак след Освобождението на България. Тогава, макар и плахо, на него започват да се качват шепа ентусиазирани планинари. След тях се заинтересували и метеоролозите, които в името на прохождащата българската наука често правели бивак на равната му поляна, а през 1942г. изграждат там третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
Ако сте сред родолюбците, които обикалят България и събират старателно печатите от книжката със „100 национални туристически обекта” трябва да знаете, че най-трудно се взема печатът на връх Ботев, защото е желателно качването му да става с планински водач. С една дума – мислете за него с уважение и страхопочитание. И все пак изкачването на връха е мисия възможна за всеки запален турист. Разбира се, трябва да направите сериозна предварителна подготовка – да прочетете и проследите различни мнения и впечатления по форуми и блогове, да разучите карти и маршрути, и не на последно място да следите прогнозите за времето. Най-накрая си избрете маршрут и определете момента на качването – препоръчваме ви да бъде през лятото, най-добре през месеците юли или август.
Молим ви, да вземете предвид, че информацията по-долу е неофициална, любителска, но лично преживяна. Споделяме я с вас за спомагателно, ориентировъчно, а не за основно средство за ориентация или избор за маршрут за преход. Ако желаете ние можем да се погрижим и да ви осигурим компетентен местен гид, дипломиран планински водач.
Предлагаме ви нашият маршрут, който тръгва от град Априлци, кватрал Видима и минава през хижа Плевен. Той е сравнително тежък, тъй като повече от половината от него е със стръмен наклон. Цялото изкачване е свързано с много ходене и много катерене. Денивелацията на маршрута е 1 397 м., дължината му само 6,5 км., а качването става за около 4 часа. Маркировката е отлична. Половината част от прехода преминава през гора, а останалата част е гола и открита за ветровете. Вода има в началото и след това съвсем накрая, точно преди атаката за върха. Ще имате възможност да попълните запасите си от вода и някъде по средата, но ще трябва малко да се отбиете. Ако смятате, че физическите ви възможности не са достатъчно добри, по-добре птърсете друг подход към връх Ботев. По този маршрут най-силно впечатление ще ви направи … динамиката на времето – облаците и мъглите падат за секунди, а вятъра … ех вятъра, той разбърква косите и времето когато си поиска.
Технически е възможно да разделите маршрута на три части, които ние условно и на географски принцип сме нарекли хребета, подбилната пътека и атаката за връх Ботев.
Началото на маршрута започва от квартал Видима в град Априлци. Само няколко минути ходене по първокласен асфалтов път ще ви отведат до паркинга на товарния лифт за хижа Плевен. Тази първа част е почти толкова трудна колкото и последната – атаката за върха. Половината преход е изкачване по хребет, който на финала излиза на скалния феномен Кралимарковата купа (Купата). От там тръгвате по синята маркировка, която скоро ще се слее с коловата, която е за връх Ботев. Коловете, които ще виждате, не са в типичния жълто-черен цвят, а изцяло жълти. Когато ги забележите по-добре е да следите само за тях, защото синята маркировка в последствие ще се отклони към хижа Плевен. Изкачването на хребета след средата е много стръмно и физически доста изтощително. Следва изкачване и ходене през голи хълмисти поляни. Ако слънце не ви пече, то вятъра ще ви брули и устните ви ще пресъхват от жажда. Това е възможно най-неподходящото място да останете без вода. В началото започвате да се катерите по приемлив наклон, но така ще бъде само до разклона за Водните дупки (Разклон 3). Тук можете да си отпочинете – има пейки и табели, които ясно ще ви ориентират за пътеката. След 100 метра и вляво излизате от синята маркировка (Разклон 4) и оттук ще следвате само жълтите колове. Пътеката е ясна, няма как да се объркате. Наклонът започва постепенно да се увеличава, а теренът става каменист и тук-таме с коренища. Около 1,5 км вървите предимно по каменисто и ще излезете от гората при Купата. Тук можете да си направите почивка след тежкото изкачване и идва най-леката част следващите 2 км си вървите приятно почти без никакъв наклон. Скоро ще стигнете до подбилната пътека. Тя е тясна, но безопасна и единственото, което трябва да правите докато вървите е да се любувате на страхотната панорамна гледка, и величието на Северен Джендем. Внимавайте да не пропуснете последното място с вода по пътя, защото то е малко преди да започнете новото изкачване.
Връх Ботев се открива веднага след последния завой на подбилната пътека, ще бъде на една ръка разстояние както се казва. Чака ви! От него ви дели само обширна открита поляна и около километър ходене. Тук може късметът да ви споходи и да видите диви коне. Пожелаваме ви го от сърце! Предстои ви атаката за връх Ботев, вашата цел за деня. Изкачвате се по склона, което не е лека задача, защото бая ще се задъхвате. Наклонът е стръмен (душевадник) и се качва трудничко. Продължавате да се изкачвате, а той все така си е далече. Тук ви предлагаме да се отделите от маркировката, която по принцип минава през заслон Ботев, защото сте уморени и вашата единствена и заветна цел за деня е да се крачите колкото се може по-директно към върха. Съвсем мъничко е по-пряко, но все пак е по-пряко. Ще видите голяма стрелка от камъни, която ще ви ориентира накъде да се отклоните. Гледайте кулата и сечете напряко към нея, както само вие си можете и най-накрая ще се качите на връх Ботев. Имайте в предвид, че котата му се пада от северната страна на кулата. Може да се снимате и на сградата с табелата. Не забравяйте да прочетете словата по паметните плочи и най-вече да се полюбувате на великолепната панорамната гледка към двете части на България – северна и южна. Следва сладката част с почивката и за целта се отправяте към туристическата спалня да пийнете чай, попитайте и за хапване ако сте решили, че няма да носите храна със себе си.
Не отлагайте много слизането. Можете да си изберете доста маршрути, някои от които са на юг през Тарзановата пътека (ще видите и чуете много водопади), по зимната маркировка към Калофер, или пък отново на север, към хижа Плевен.
От сърце ви пожелаваме да се забавлявате! На добър път!