АПРИЛЦИ
Априлци е китно планинско градче сгушено в слънчева котловина, скрита в Стара планина, в подножието на величествения връх Ботев и красавеца Марaгидик. Разположен е по протежението на реките Видима и Острешка, в подножието на северните старопланински склонове (между гр. Троян, Карлово, Габрово и Севлиево). Не случайно местните казват, че когато Бог сътворил техния край му станало мило, огледал се, усмихнал се и слънцето изгряло.
Неделя е пазарният ден на региона и на площада трудно ще се разминавате, защото почти всички (местното население около 4 хиляди жители) са там и продават традиционните за региона билки, горски плодове, диворастящи гъби, домашни консерви, с една дума всичко, за което се досещате и още нещо - това, което предпиемчивият планинец се е сетил, че може да потрябва на някого.
Климатът в Априлци е преходен между континентален и умерен планински (защото е заобикоен от планински възвишения, които го пазят). Средната надморска височина на котловината е около 600 м. Средната годишна температура на въздуха е 18°C - 20°C, малко по-ниска от средногодишната за Северна България, но с по-мека, снежна зима и прохладно лятото. Максималната средна месечна температура за месец юли е около 20°C - 22°C. Минималната средна месечна температура за месец януари е около -8°C до -10 °C. Годишната денощна амплитуда на въздуха се движи с най-високи стойности през месеците август и септември с 10°C - 12°C. Повечето дни в годината са слънчеви и приятни.
Всичко гореизброено звучи като в приказките и е на една ръка разстояние от вас. Ако пътувате по магистрала София - Варна от градчето ви делят само 30 километра южно по отбивката.
КЪДЕ ДА ОТИДЕМ И КАКВО ДА ПРАВИМ В АПРИЛЦИ И РЕГИОНА?
Ако сте в Арилци, значи търсите закрилата на природата, дошли на гости на Стара планина. Намирате се в Национален парк „Централен Балкан”. В съответствие с режимите за пребиваване в него и резерватите му са въведени и действат правила за поведение, осигуряващи безопасност и сигурност при посещението на всички маршрути преминаващи през него.
Ако сте избрали да минете по туристически маршрут „Водните дупки“ то вие се отправяте към сърцето на резерват „Северен Джендем“ - пещерата „Водните дупки“. По дължината на трасето са поставени множество информационни табели, които ще ви разкажат за неговите богатства – живописни пейзажи, вековни букови гори, пещери и техните обитатели – прилепите. Преходът е с обща дължина около 8 км, продължителност – около 5 часа и средна трудност. Пътеката на терена е маркирана. Внимание! Припомняме, че през резерват „Северен Джендем“ е задължително да се движите само по маркираната пътека. За по-голяма безопастност по участъци от нея са монтирани въжено-стоманени и дървени парапети. Не ви препоръчваме този маршрут за посещение през зимния сезон.
Изходен пункт отново е квартал Видима на град Априлци. Тръгвате по шосето (може и с автомобил) и стигате до местността Мазането, където е и началото на маршрута. С колата сте до тук! Трасето следва маркировката за хижа „Плевен“. Като стигнете до разклона за зимната и лятната пътека, вие трябва да продължите по зимната пътека. Скоро тя ще се отклони вляво, и вие продължавате да вървите по горски път, който ще пресече дере и след това ще започне да се изкачва. След около 40 мин. преход ще сте вече във вековна букова гора, а след още съвсем мъничко, излизате на малка полянка с кът за почивка. Подкрепете се! Починете си! Тръгвате отново по пътеката и двайсетина метра след полянката ще видите разклон - единият отива до хижа „Плевен“, а другият е вашият, за пещерата „Водните дупки“. Двата обекта отстоят на около 40 мин. пешеходен преход, по която и пътека да сте избрали да се движите. Вашият маршрут е вляво, реверсивен. Крайната му точка достига близо до пещерата „Водните дупки“ и ви предлага възможно най-добрия изглед от специално изградена погледна площадка. Тя се намира в подножието на скалния масив Белите дупки. От информационната табела ще научите, че в нея живеят 18 вида прилепи. Имате гледка и към великолепна рядко срещана в България тисова гора. След като си починете трябва да решите по кой от двата пътя ще вървите - обратно в Априлци или продължавате към хижа Плевен. Ако сте избрали да се върнете в Априлци – вече познавате пътя. Ако сте избрали да отидете до хижа „Плевен” трябва да се върнете към мястото за почивка на разклона. Оттам се ориентирате за посоката по табелата и като следвате добре маркираната пътека продължавате към хижата. Близо до нея има и детски еко кът за игра. Внимавайте отново ви се предлагат два варианта и единственото, с което можем ви помогнем е, че от хижата до началото на маршрута по стръмната лятна пътека се стига за около 35-40 минутен пеши преход, а по зимната пътека – след преход около един час.
На добър път!
Да си признаем – този маршрут го оставихме за последен. Някак все не се организирахме за него, въпреки, че сме по-скоро по-родолюбиво скроени. Може би, защото и той, както и другите започва от същото място - квартал Видима на град Априлци. Това, което трябва да знаете е, че денивелацията му е между 840 - 1 372 мнв. По пътя ще срещнете много и интересна информация по темите свързани с размирните и свободолюбиви балканджии и изконния им местен поминък - планинското животновъдство. Маршрутът отново е пешеходен и е със следните технически параметри: дължина около 9,5 км и продължителност на прехода около 6,5 часа. И така нашата препоръка – отделете си един слънчев летен ден, стегнете отново раниците и „хванете гората”. Запасете се с вода от планинските чешми (някъде около десетина в този учатък от маршрута), тя е най-вкусната, която някога сте пили.
След като стигнете до ВЕЦ Видима, ще продължите по път с трошено-каменна настилка (ще вървите по него почти 3 км - носете удобни обувки) до водослива на реките Турски дол и Пръскалска, където всъщност е и същинското началото на маршрута. След около 100 м преход по екопътеката Видимско пръскало, трасето на вашето ще се отбие вляво и ще продължи с изкачване по влачник в посока поляната Турски рът. След около час, ще стигнете до нея (не се спирайте, след малко ще имате възможност да си почичнете на по-интересно място). Продължавате да ходите по билото на рида и след около 500 м ще стигнете до панорамната площадка. След като си починете и се насладите на великолепните гледки ще трябва да изберете накъде да поемете. Тук трасето се разделя на два маршрута: единият е Мандрата – Чакалото на Турски дол – местност Плевнята, а другият Рид Турски рът - паметник на Цанко Дюстабанов – чакалото на Турски дол – местност Плевнята. По който и път да поемете – все печелите, защото ще останете завинаги омагьосани от неповторимото очарование на този приказен и чист свят – вековни зелени гори, съхранили митовете за смели юнаци и хайдути, пазители на омайните песни на птиците, кристалните планински ручеи и свежия планински въздух!
Екопътека „Кръста” е с ниска трудност, пешеходна и можете да я извървите и с двегодишната си дъщеричка, защото е с дължина само 600 метра. Може да се мине и с автомобил по асфалтовия път. В първият вариант любителите на културно-историческия туризъм трябва да тръгнат от общината по малките стълби от лявата страна на сградата и да следват указателните табели. Пътят ви ще мине покрай църквата „Св. Петка Параскева” и след има-няма десетина минути ще излезете на панорамната поляна на хълма с кръста. Гледката, която се открива е невероятна – вижда се цялата Априлска котловина и билото на Стара планина (връх Ботев, връх Марагидик, Видимското пръскало) и много природа, много гори и небе (от него също много). С внушителен метален кръст месното население е отбелязало 130 от Априлското въстание и почита паметта на своите съграждани, геройски загинали за свободата на България по време на руско-турската война. Масивното метално съоръжение се издига на 34 метра и се вижда от почти всяка точка на Априлци и денем и нощем. Там има и зона за забавление и почивка - пейки, беседки, детски кът за игра. Информационни табла разказват за революционния окръг и бунтовните действия в района по време на Руско-турската освободителна война. Описана е историята на севлиевския революционен комитет и са изредени имената на ятаците, допринесли най-много за вдигането на Априлското въстание.
Другият вариант за достигане до поляната, на която се издига Кръста е като продължите по асфалтовия път след центъра на Ново село в посока Севлиево и малко след храма „Св. Георги Победоносец” да отбиете при кафявта табелка със стрелка вляво. Пътят при това отклонение става черен, но е достъпен за по-висока кола или ако шофирате по-бавно. Ако решите, че искате да продължите пеша, в началото на отбивката от асфалтовия път има паркинг, където да оставите колата. Ще минете покрай градските гробища. По цялото протежение пътя е със соларни лампи и пейки, и след 5-10 минути умерено ходене ще стигнете до монумента „Кръста”.
За отседналите в Комплекс Паздерите това е идеалната разходка за деня. Покоряването на връх Острец е приятен, лек, отпускащ и ненатоварващ планински преход. Изходната му точка се намира на 2 км от комплекса в нашия квартал Острец. Върхът представлява куполообразен масив, в билната част на който през античността е имало две тракийски крепости. Изворче на седловината на връха е пораждало в миналото фантазии у местните и иманярите, следи от които ще видите и днес около него. Гледката на финала на изкачването е великолепна - към слънчевата котловина, в която е сгушен град Априлци, билото на Стара планина с нейния първенец Ботев и красавеца Марагидик. Мястото е с интерсна хилядолетна история, с която ще имате възможност да се запознаете от информационните табели докато се качвате, а ние само ще открехнем вратата и предизвикаме любопитството ви.
Името си върх Острец носи заради формата си, която за населението от околните селища е: за кръвеничени – плевнята (гледан от север, северо-запад, той им наподобява плевня); за новоселци – седлото (гледан от запад, той им прилича на седло); за градничени е острият връх – Острец. И действително излизайки от Градишкия боаз, след паметника на дядо Филю, пред очите ви се изправя красив остър и горист връх, който прилича на голяма купа сено, или купен както казват местните.
В античността траките издигнали върху възвишението Острец крепост„Калето“ (II - I в.пр.н.е.), за да пази пътя през Русалийския проход и в която при нужда се укривали. Археолозите откриха нейните основи (суха каменна зидария с дебелина 2-3м), хромел, керамика и находки от въоръжение. Тя е едно от тракийските укрепления в Предбалкана, които през доримския период (античността) били обитавани или използвани като резиденции на местните владетели или убежища за тракийското население. Една от находките - каменна преса за вино, разкрита в нейното подножие, води до заключението, че по склоновете на върха траките отглеждали лозя и правели традционната за тях напитка - вино. „Калето“ на връх Острец продължило да съществува и след падането на България под турско робство. През този тежък период от българската история населението укривало там добитъка и се криело, особено при кърджалийските нападения. Местността продължила да се развива и през средновековието, за което разкават разкритите руини на християнски храм и воденица.
Крепостите на връх Острец и тази на билото на Балкана, освен за охрана на пътя в античността служели и за предаване на съобщения чрез огън. Визуално Острешката е свързана с тази над село Дамяново, Севлиевско и с крепостта-преградна стена на Балкана в местност Русалиите, намираща се на най-високата част на билото на Балкана. Те били изградени от големи, четвъртити римски тухли с пълнеж от ломен камък и хоросан. Съдбата на двете крепости по Русалийския проход е една и съща - келтите ги превзимат и разрушават през III в пр.н.е. По градежа на преградната стена-крепост на билото на Балкана личи, че е възстановявана на няколко пъти от римляни (когато Стара планина е била границата ни с империята), византийци, и финално от българските владетели. Тя престанала да играе роля когато сме били под турско робство. Хората я изоставили на милостта на природата. В следващите столетия местните къртели тухли от крепостите, от които си правели кюмбета (тухлени печки и джамали). Последната била много добре запазена до към 70-те години на XX в, когато напълно я разрушават заради разширяването на шосето. Останките били изблъскани надолу по наклона и улея към „Дядовият Петров трап“.
Русалийския проход и крепостите, които го охранявали добили голямо значение след завладяването от римляните на Балканите и отвъд Дунавските земи (Дакия - Влашко). През него е минавал пътя от Дакия - през Дунава по мост при Никопол, Сторгозия (Плевен), Мелта (Ловеч), крепостта при Градница, Граднишки боаз, покрай връх Острец през билото на Балкана, където била построена преградна стена-крепост (тухленно-хоросанена) и свършвал във Филипополис (Пловдив). За неговото значение говори фактът, че е бил с покрит големи плочести камъни (калдаръм), следи от който са запазени при „Козята стена“, „Светата вода” и в местността „Тъжа“. Частта от пътя, минаваща под крепостта на връх Острец и до днес съществува и ползва от местните - „Старият път“. Имало е още един път, който превалял билото на Балкана - Робския път (пътека) , защото по него в римско време прекарвали роби от Дакия (Влашко) за Рим. Краткият вариант на „Русалийския проход“ е през „Русалийските гробища” но се е ползвал само през лятото, докато покрай „Козята стена” се е вървяло и при лошо време, защото той е на нивото на гората.
От „Тъжа” римският път, а вероятно и тракийския преди него се разклонява в 2 посоки: югоизточна – покрай река Тъжа за Голямото село (днес село Тъжа), и в югозападна покрай „Козя стена“ и „Светата вода“ в посока Калофер и Пловдив. Разделянето на пътя става в местност Тъжа, при Манастирището, под хижа Тъжа. Там са разкрити основите на голяма сграда от римската епоха, чиито тухли и хоросан са същите както при преградната стена-крепост на билото.
Този маршрут е вашият спестовно „похарчен” ден в полза на приятелството ви с природата, Априлци и Стара планина, особено ако сте отседнали в Комлекс Паздерите. Към връх Марагидик се тръгва от нашия квартал Острец. С автомобил стигате над махала Боевци, местност Христова стружна и от там започва пешеходния преход. Теренът е полегат, не е стръмен, а маршрутът е със средна продължителност от около 3-4 часа в едната посока (това си е един ден в двете посоки, с почивките). Минава се през хижа Тъжа.
Има и алтернативен вариант за изкачване на връх Марагидик, който минава по североизточния склон, но е доста по-стръмен и се използва от по-опитни катерачи.
Според местна легенда, в северното подножие на връх Марагидик, на 4 км североизточно от местността Маришница, непосредствено до пътеката, пресичаща планината на юг, върху полегата масивна скала, наречена от местните “Калугера” е издълбана фигура на калугер (наистина ще откриете издълбано в камъка от човешка ръка изображение), който сочи място, в което е скрито съкровище, достатъчно за прехраната на 7 семейства за 7 години.
На скалата има нанесени графитни изображения с различна дебелина, някои силно разрушени от човешка ръка или от ерозията на камъка. В средата на скалата се забелязва фрагмент от фигура с разперена дясна ръка и квадратна “глава”. В западната част на скалата се откроява по-малка фигура, напомняща човешка фигура с разперени ръце. Около двете фигури са издълбани кръстовидни знаци, малки отвори, черти и знаци. Интерпретацията на легендата и на скалните рисунки на този етап от археолозите е затруднена, но може да се направи близък аналог с графити, изобразени на входа на централната камера на тракийската гробница, открита между селата Шипка и Ясеново. Те допускат, че това е вариант на крайпътно светилище, а човешките фигури изобразяват неизвестен жрец или предводител.
За любителите на ОFFRoad предлагаме маршрут Русалийски проход с качване от Априлци (север): хижа "Тъжа" – хижа "Мандрата" - хижа "Триглав" - хижа "Русалка" - "Кадемлийското пръскало".
В първия си участък пътят е каменист, не е издран, подгответе се със здрави ресьори и амортисьори. Откъм село Тъжа, на Сладката вода, има КПП с бариера, където рейнджърите записват кой влиза в резервата (пускат всички). Предварително потърсете разрешително от Национален парк Централен Балкан за точно определен ден и брой автомобили, които ще се движат през неговата територия.
Русалийският проход е с дължина 29,4 km и надморската височина на седловината – 1565 m. Той свързва западната част на Казанлъшката котловина при село Тъжа с долината на река Видима (ляв приток на Росица) при град Априлци. Проходът започва на 573 m н.в. в северната част на село Тъжа и като камионен път се изкачва на север по долината на река Тъжа (ляв приток на Тунджа). С множество завои и голям наклон след 22,6 km, пътят достига седловината северно от хижа „Тъжа“ и връх Русалка на 1656 m н.в. От там започва да спуска по северния склон на Средна Стара планина, отново като камионен път и след 6,8 km завършва на 656 m н.в. в югоизточната част на квартал „Острец“ на град Априлци. В този последен участък през прохода преминава част от третокласния Републикански път III-607 (от km 33 до km 39,8), Калофер – Априлци – Драшкова поляна.
Преминаването през Русалийския проход е трудно (зимата невъзможно) и може да се ползва само от автомобили с висока проходимост. На 2,5 km преди седловината, надясно се отделя камионен път за връх Триглав, а на самата седловина – наляво, камионен път, който води до пътя за връх Ботев.
ПРАЗНИЧНИ КАЛЕНДАРНИ ДНИ В АПРИЛЦИ
Каним Ви на Празника на сланината и греяната ракия в гр. Априлци!
02 март 2019
пл. "Новоселско въстание"
кв. Център, гр. Априлци
Всяка година на Месни заговезни се провежда традиционна кулинарна изложба въплътил в себе си пъстротата на селския бит и култура.
Вече осем поредни години със съдействието на община Априлци, на родолюбиви местни жители и отзивчиви предприемачи НЧ „Светлина – 1895г.” превръща красивия град в трибуна на неизчерпаема жизнерадост и неповторимост. Площадът оживява под звуците на фолклорна музика и народно веселие, събирайки над 10000 посетители.
Идеята на празника за опазването на старите български традиции чрез представяне на типичните за района печена сланина и греяна ракия на фона на народни песни, хора и хумор намери свои радетели, последователи и съмишленици в цялата страна.
Атракция на празника е приготвянето в „големия чорбаджийски тиган” на т.нар. „Бабина гозба” – ястие с 30 кг сланина, 500 яйца и 30 кг праз лук. Посетителите ще имат възможност да дегустират не само от чудната гозба, но и да се насладят и на други кулинарни специалитети – „Шишчета с печена сланинка”, „Шарен боб в гърне” и други. Любимата на всички балканджии греяна ракия пък ще внесе топлота в душите, а благодарение на лечебните й свойства всички гости ще се радват и на крепко здраве през цялата година.
Организаторите на голямото мартенско мероприятие подготвят и разнообразни конкурси, в които могат да участват всички желаещи:
- „Надпревара за най-вкусна и крехка сланинка”
- „Кулинарна изложба - базар за ястия със сланина”
- „Конкурс за домашна ракия – ароматна, идеална на градус, чудесна на вкус”
- Kонкурс за детска рисунка „ Празникът, видян през моите очи”.
Отличените в надпреварите ще получат награди и грамоти, а Голямата награда - живо прасенце, ще зарадва победителя в конкурса за най-крехка сланинка.
Грижейки се за доброто Ви настроение, певецът Райко Кирилов отново ще зарадва многобройните си почитатели. В мероприятието ще участват още оркестри, танцови формации и различни изпълнители. Талисманът на празника, триметровото розово прасе – гигант, ще радва малки и големи, които ще имат възможността да запечатат момента и да съхранят емоцията от тържественото събитие. Със специално изработените сувенири посетителите ще отнесат спомена за едно незабравимо преживяване, което си заслужава да се изживее отново и отново.
За съхраняване на българските традиции и обичаи всички желаещи могат да облекат и традиционно народно облекло - символ на етническото единство и многообразие на традиционната българска култура.
Под мотото: „Всички заедно да загърбим материалното време, в което живеем, потапяйки се в духа на празника, човечността и българщината”, приветстваме всички родолюбиви българи с „Добре дошли!” и „Наздраве!”.
Всяка неделя на площад „Априлско въстание“ в Априлци има фермерски „пазар“, който е чудесна възможност да се запознаете с местните и да поговорите с тях, да чуете техните съвети и рецепти за традиционни гозби. Вслушайте се, особено за тези с гъби манатарки или булка, които тук са в изобилие и те берат от горите наоколо. Освен предмети за бита, плодове, зелечуци, ще видите и стоки, характерни за балканския живот в района.
Троянският край е царството на сливата, а негов цар е всеки майстор - ракиджия. Троянският манастир е мястото, където се е родило и усъвършенствало умението за приготвяне на сливова ракия. Тайните за производството на "живата вода" по-късно преодолели стените на манастира и се разпространили в Троянския регион. Затова магията и романтиката при приготвянето на опияняващия сливов дестилат в домашна среда е запазена марка на троянци. Още в стари времена в периода за варене на ракия – есента, народът в Троянско организирал масово веселие. Старите оставили завет - малкият плод да се уважава, защото питието, добивано от него, прави живота в Балкана по-лек и приятен.
Всеки празник си има история…. Старите хора от село Борима, Троянско, разказват, че Празник на сливата винаги е имало „още от време оно”. Тогава той започвал с призива на селския глашатай: „…Хайдееее…На Стафуня в нивата, на празника на сливата. Ракийка си вземете и на празника идете…”. Било есенес и всички се отправяли към нивата на Стафунския род. Там се отчитало колко богата е реколтата, колко сливи са изсушени и колко ракия в казанката сварена. От нивата всички отивали към центъра, където с празнично слово ги приветствал кметът или директорът на училището. Веднага след това започвало веселието - със селската духова музика, кръшни хора и дълга обща трапеза, а всеки си носел от къщи във „връзка” (кърпа) домашен хляб, ракия, салатка, прибори за храна (най-вече чашки, да почерпи съседите от своята ракийка).
Вече няколко десетилетия в последната събота на месец септември празникът на сливата и Троянската сливова ракия се провежда паралелно в град Троян и село Орешак. Този значим поминък на балканджиите - отглеждането на сливи (важно е пак да уточним - сини), в този край и до днес заема важно място в стопанския им бит и живот. Славата на троянската сливова ракийка съхранява и до днес жива тази вековна традиция.
Празникът се почита с пищни шествия и повсеместни банкети. Местните сливолюбци канят на тържествата си все известни люде. Около обяд веселбата е в разгара си - духовата музика свири, маскирани самодейци скачат в кукерски транс, засмени, хората пият и се веселят, хапват сливови изкушения, вият се кръшни хора. В тези сливови дни празнуващите троянци имат интересна традиция - възторжено веят знамена с изрисувани по тях сливи и закачливи надписи: „Който пие под килото – да напусне селото”, „Да не остане слива неодрусана”, „Сливи за смет не даваме”, „Сливите не се ядат, сливите се пият”, „Който се влюби в сливовата, забравя сливата”, „Със сливова бързо мръква, със слива бързо съмва”. В тези празнични дни признати майстори демонстрират своите умения за изваряване на сливова ракия. Тук можете да опитате от ракийката директно от казана. Многобройни са посетителите, дегустаторите и участниците в конкурса „най-добре приготвена домашна сливова ракия”, който върви парално с „най-добро мезе”.
Една от най-грозните обиди в този хубав край е презрителното определение „джанковица” (джанка – вид сливово дърво с червени или жълти кръгли плодове).
Идвайки на този празник, вие непременно ще се окажете в ролята на дегустатор (не веднъж). Тук е мястото да ви припомним правилата за дегустация на сливовицата, който всеки уважаващ себе си неин почитател знае – най-напред 5 - 6 капки се втриват в дланта и се вдъхва нейният аромат. След това важи всичко, както и при виното ... вкусваш, обливаш устата си с изгарящата жива вода, преглъщаш и тя бясно се втурва да препуска в кръвта ти. И накрая ... задължително замезваш с нещо блажно.
В най-красивия за Балкана сезон - златната есен, във втората събота на месец октомври, Севлиево (25 км от комплекс Паздерите в Априлци) събира всички малки и големи любители на златния гигант – тиквата. Уникален празничен ден, с който ще получите интересна възможност за забавно бягство от рутината и еднообразието на ежедневието, който ще запомните с вкусна и забавна емоция.
Преди да разкажем за колоритния тиквен празник, ще уточним, че тиквата е интересна храна. Много хора спорят (ние също) дали тя е плод, или зеленчук. Оказва се, че всички са прави, защото тиквата спада към интересна група, наречена плодови зеленчуци (има качества на плод и зеленчук едновременно).
Важно е да отбележим също, че севлиевският тиквен празник няма нищо общо с Хелоуин. Макар че всички знаем коя е родината на този вкусен плод, едва ли в миналото някой е предполагал какво огромно значение ще придобие за севлиевци тиквата след пренасянето й от далечна Америка в България. Единствената причина за осъществяването на колоритното празненство точно тук е фактът, че Севлиево е известен като градът на тиквите. Марката “Севлиевска тиква” вече е патентована и ще я видите като отличителен знак на града, прострял снагата си по бреговте на река Росица. Дойде ли есенно време, местните се шегуват, че живеят в Тиквенбург. В околността се отглеждат и консумират огромно количество тикви. По-възрастните севлиевци с носталгия си спомнят, че в миналото използвали дори тиквената кора - като супник заради нейната специфична форма, здравина и големина. Естествено, и тиквените семки в севлиевско са в изобилие. С една дума - есенното тиквено време за Севлиево е време за празник. Забелязахте ли, че някак неусетно и незабелязано думите „тиква”, Севлиево и празник получиха знак за равенство. Сега си представете тиквени ароматни наслади във всички нюанси на огнените цветове от оранжево, през жълто до златно, които преминат като слънчев лъч през мислите ви. Вече сте в плен на емоцията, завладяла Елин-Пелиновия герой Душко Добродушков, и мисълта за вкусни тиквени лакомства и много настроение вече се е разположила комфортно в ума ви и гъделичка сетивата. Въображението ви почва да слага пред вас само тикви - сладки, хубави и ароматни. Решението е взето - няма да се противопоставяте на душицата си, която има едничко и толкова простичко желание „... захаросаното парченце тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла коричка ... хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара...”. Ще ходите в Севлиево, на фестивала на тиквата, та да се насити душицата ви на вкусния, златния божи дар.
Сега да ви разкажем и за самият фесивал. Дечицата са тези, които от сърце ще ви разсмеят и забавляват, защото всяка година изнасят уникален поетичен рецитал със стихотворения, посветени на нейно величество тиквата, царицата на есента. В Дома на културата “Мара Белчева” ще разгледате три любопитни изложби с конкурсен характер. Всеки от участниците с гордост е представил своята идея за уникална тиква – малка, голяма, декоративна или нестандартна. Конкурсът „Тиква най-най“ обаче привлича най-много любопитни и при измерване теглото на поредния гигант често екзалтираната публика прави залози за нейното тегло (рекордът е 260 кг). Победителите получават награди (то се знае), детските рисунки добавят своя цвят в пъстротата и настроението на празника (всеизвестно е, че децата умеят да се забавляват най-добре).
И най-важното, бъдете сигурни, че тук ще си хапнете сладко и вкусно. Всички лакомници, дошли на фестивала в Севлиево, ги очаква гигантски тиквеник (300 метра), от който ще успеят да опитат 2000 души (не се помайвайте, желаещите са много повече), цял тон тиквена крем супа и много, много празнична суматоха. Каквото можете да се сетите и даже не сте и помисляли, че може да се направи от тиква, тук ще го намерите и опитате, защото майстори-сладкари и любители-кулинари се впускат в кулинарно състезание. Всичко наоколо е напоено с уханието на вкусни тиквени лакомства, шеги и закачки съпътстват дните на празника. И ако след всичко казано по-горе и на вас ви се прииска да развихрите собствените си „тиквени” фантазии, посетете фестивала на тиквата, за да се потопите в цветната му емоция, да опитате от сладките кулинарни изкушения.
Дойде ли октомври – не се колебайте. Тиквенбург – Севлиево ви очаква. Добре сте дошли в царството на тиквите!
Знаете ли, че приемането на малка доза природа може да повлияе положително на много заболявания? Тя може да подобри имунитета ни, да подпомогне работата на нервната система, да успокои ума, да подпомогне концентрацията, да понижи нивото на стреса, и на на последно място да ни изпълни с много положителни емоции и ни направи щастливи. Горите са нашите безплатни и достъпни терапевтични „зелени центрове”. Те са дом на повече от половината ни познати животински видове. Факт е, че 300 милиона от населението на Земята живее в гори, а за други почти 60 милиона оцеляването зависи главно от тях. За съжаление човешката еволюция постепенно заличава връзката между нас и природата и затова ние сами трябва да потърсим баланса в живота си.
Знаете ли, че в почвата живеят микроби антидепресанти? Най-хубавото е, че те нямат никакви странични неблагоприятни ефекти и не причиняват химическа зависимост. Бактерията Mycobacterium vaccae е обект на научни изследвания, които са доказали, че тя има такъв положителен ефект върху невроните, какъвто постигат и лекарствата-антидепресанти. Депресията се свързва с тревожност, обесесивно-компулсивно разстройство и биполярни проблеми, до които водят намалените нива на серотонин. Mycobacterium нарежда на цитокина да повиши нивото си, което пък повишава и производството на серотонин. Специално упътване за използването на естествените антидепресанти няма - просто се разходете боси по пътечка в гората, градинарствайте и не се карайте на децата когато си играят в калта. Това е времето, в което бактерията се вдишва и навлиза в кръвообращението ни. Учените провеждат изследвания дали Mycobacterium ще окаже благотворно влияние и върху болестта на Крон, ревматоидния артрит и участват в подобряването на когнитивната функция. Еднократният досег до бактерията осигурява антидепресантен ефект в продължение на до 3 седмици. За да се чувствате щастливи - излезте навън и се разходете боси по горска пътечка, поработете в градината или взеете кофичка и лопатка и си поиграйте с децата.
Знаете ли, че дърветата в гората имат своя социална мрежа? В книгата си „СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ДЪРВЕТАТА: КАКВО ЧУВСТВАТ ТЕ И КАК КОМУНИКИРАТ“, немският лесничей Петер Волебен описва удивителния, сложен език и комуникация между дърветата в една гора. Науката вече подкрепи неговите наблюдения и доказа, че всъщност дърветата са социални организми. Те общуват помежду си чрез кореновите си системи, като си изпращат електрически сигнали (съобщения) по т.нар. „дървесна мрежа“ (wood wide web). По нея се предупреждават за заплахи, разменят си хранителни вещества, грижат се за болните си съседи. Интересен факт е, че дървета се грижат за дънерите на отсечените си съседи като ги хранят със захарен разтвор чрез кореновата си система. Дърветата в една гора „могат” и да броят, да научават и да помнят. Едва сега разбираме защо ние като социални същества сме привлечени и успокоени когато сме в тяхната компания.
Знаете ли, че дишането на горски въздух подобрява функцията на имунната ни система? На всички нас въздухът в гората ни харесва повече от градския. Науката е доказала, че това се дължи на наличието на фитонциди. Те са летливи (рядко нелетливи) фракции на етерични масла, които притежават способост да убиват микробите. Думата "фитонциди” произлиза от съчетанието на думите "фитон”- растение и "цедере”- убива. Имат различен химичен състав (във всяка гора са различни в зависимост от растенията, които я съставляват) и им служат за регулация и самозащита от микроорганизмите (вируси, бактерии, гъбички и плесени) в горския въздух, почвата и водата. Етеричните масла се намират в наземната част на растенията и в техните корени. Защитавайки себе си, те защитават и всички животински отганизми, които са на тяхна територия. Силата и спектърът на действие на тези удивителни вещества са поразителни. Декар борова гора за едно денонощие отделя половин килограм фитонциди, а хвойновата – цели 3 килограма. Затова в тези гори въздухът е почти стерилен – в 1 куб.м. се съдържат едва 200-300 бактерии! Точно от тях са лишени жителите на големите градове и затова хората там имат по-високо ниво на заболеваемост. Горският въздух съдържа фитонциди, аеройони и отрицателни йони между 10 и 20 пъти повече, в сравнение с града, с които защитава здравето и жизнеността на човешкия организъм. Това обяснява стремежа на човека да е сред природата, в гората, в парка, и да търси чистия въздух.
Знаете ли, че през 1982г „горските бани“ (shinrin yoku) влизат в националната програма за здравеопазване на Япония като превантивната медицина? Горската баня представлява кратка, спокойна разходка в гората. За да се възползвате от нейния лечебния ефект не е необходимо да правите нищо друго освен да се разхождате сред дърветата в избрана от вас гора без мобилни и електронни устройства в себе си.
Знаете ли, че горската баня подпомага нервната и имунната ви система? Колкото и стряскащо да звучи, ние дишаме, живеем, работим и се радваме на живота в среда, която буквално гъмжи от всевъзможни микроорганизми – бактерии, дрожди, протисти и микроскопични патогени (вируси). Установено е, че освен с бактерицидно действие фитонцидите на етеричните масла се характеризират с изключително благотворно въздействие върху нервната система, изразяващо се в успокоителен, ободряващ, тонизиращ и стимулиращ ефект. Всеки от нас е почувствал въздействието на гората в планината. Горският въздух също така усилва и дейността на ΝΚ клетките, а те на свой ред подобряват функцията на имунната ни система, тъй като тези клетки убиват туморни и инфектирани от вируси клетки в телата ни. Намалява се и хормонът на стреса. Благотворният ефект от няколко дни горски бани продължава до един месец.
Знаете ли, че ежедневната горска баня подпомага концентрирацията на децата със синдром на дефицит на вниманието? Психолозите препоръчват децата да прекарват част от времето си колкото се може по-често в естествена природна среда. Тя допринася за увеличаване на способността им да се фокусират. Те трябва да са възможно най-малко изложени на „бомбардировката” на мозъка им с всички възможни модерни електронни и информационни стимули, създадени от човешката еволюция и сивите бетонни урбанистични пейзажи. Естествената природа притежава умението да възстановява менталните им резерви. Това важи за всяко човешко същество без ограничение на възраст и заболяване.
Знаете ли, че “горската баня” е прост и високоефективен начин бързо да се освободите от стреса? Човека е творческо, креативно същество и умореният ни мозък релаксира когато се намираме в естествена природна среда. В изследването си за психологическите и когнитивни ефекти на външната природна среда, неврологът Дейвид Страйър открива, че в гората мисленето минава на по-високо ниво (анализиране, оценяване, създаване), възстановява се концентрацията и се засилва творческия ни потенциал. Невролозите дефинират изживяванията сред природата като „нежно улавяне на вниманието“. Грубо улавяне на вниманието изпитваме, когато сме привлечени от нещо, което изисква пълната ни внезапна концентрация като вика на дете, музика, телевизия, песен, реклама, шума от трафика и така нататък. Нежното улавяне на вниманието става тихо и почти неусетно и се свързва с пребиваване в природата - слушане на птича песен или шума на листата, на водния поток, наблюдаване на птици, или облаци, които се движат в небето. Способността да наблюдаваш природата, без да се отегчаваш е висша степен на емоционална интелигентност. Тя е катализатор за творчество. Умът ни се освобождава от мисли и скита по свои си пътеки, което е чудесен начин да навлезе в ралични течения на креативност (закона за всемирното привличане на Нютон, дължим на факта, че докато бил в градината на имението си върху главата му паднала ябълка)
В днешно време е от жизнена необходимост да се уединим в природата (планините и горите), за да възстановим първичната си връзка с източника на живот. Да вдишаме микрокосмоса, да издишаме стреса и да открием пътя към нашия творец, за да се почувстваме част вселената.
КОННА БАЗА"Riding Base Balkan"
Конната база се намира в град Априлци, само на 10 минути от центъра на квартал Острец. Тя е създадена през 1996 година и разполага с 35 ездитни коня от породите Шагия Арабин, Чистокръвен Арабин, Англо Арабин, Източнобългарска и кръстоски от четирите породи. Базата сама селекционира, развъжда и обучава своите коне. През 2007 година конна база"Riding Base Balkan" за първи път в България внесе и започна отглеждането и на американската уестърн порода коне – Куорта.
Оборудването, с което базата разполага е предназначено за уестърн езда. В нея работят дипломирани инструктори, които са специализирали и в конни бази в чужбина. Всяка година на територията на базата се провеждат опреснителни курсове за инструктори, ръководени от световния шампион по уестърн езда за 2000 година Дан Кристифарсен.