тел.: (+359) 0899 845 829

АПРИЛЦИ

Априлци е китно планинско градче сгушено в слънчева котловина, скрита в Стара планина, в подножието на величествения връх Ботев и красавеца Марaгидик. Разположен е по протежението на реките Видима и Острешка, в подножието на северните старопланински склонове (между гр. Троян, Карлово, Габрово и Севлиево). Не случайно местните казват, че когато Бог сътворил техния край му станало мило, огледал се, усмихнал се и слънцето изгряло.

Неделя е пазарният ден на региона и на площада трудно ще се разминавате, защото почти всички (местното население около 4 хиляди жители) са там и продават традиционните за региона билки, горски плодове, диворастящи гъби, домашни консерви, с една дума всичко, за което се досещате и още нещо - това, което предпиемчивият планинец се е сетил, че може да потрябва на някого.

Климатът в Априлци е преходен между конти­нентален и умерен планински (защото е заобикоен от планински възвишения, които го пазят). Средната надморска височина на котловината е около 600 м. Средната годиш­на температура на въздуха е 18°C - 20°C, малко по-ниска от средногодишната за Северна България, но с по-мека, снежна зима и прохладно лятото. Максималната средна месечна температура за месец юли е около 20°C - 22°C. Минималната средна месечна температура за месец януари е около -8°C до -10 °C. Годишната денощна амплитуда на въздуха се движи с най-високи стойности през месеците август и септември с 10°C - 12°C. Повечето дни в годината са слънчеви и приятни.

Всичко гореизброено звучи като в приказките и е на една ръка разстояние от вас. Ако пътувате по магистрала София - Варна от градчето ви делят само 30 километра южно по отбивката.

КЪДЕ ДА ОТИДЕМ И КАКВО ДА ПРАВИМ В АПРИЛЦИ И РЕГИОНА?

Ако сте в Арилци, значи търсите закрилата на природата, дошли на гости на Стара планина. Намирате се в Национален парк „Централен Балкан”. В съответствие с режимите за пребиваване в него и резерватите му са въведени и действат правила за поведение, осигуряващи безопасност и сигурност при посещението на всички маршрути преминаващи през него.

МАРШРУТ „ВОДНИТЕ ДУПКИ“

Ако сте избрали да минете по туристически маршрут „Водните дупки“ то вие се отправяте към сърцето на резерват „Северен Джендем“ - пещерата „Водните дупки“. По дължината на трасето са поставени множество информационни табели, които ще ви разкажат за неговите богатства – живописни пейзажи, вековни букови гори, пещери и техните обитатели – прилепите. Преходът е с обща дължина около 8 км, продължителност – около 5 часа и средна трудност. Пътеката на терена е маркирана. Внимание! Припомняме, че през резерват „Северен Джендем“ е задължително да се движите само по маркираната пътека. За по-голяма безопастност по участъци от нея са монтирани въжено-стоманени и дървени парапети.  Не ви препоръчваме този маршрут за посещение през зимния сезон.

Изходен пункт отново е квартал Видима на град Априлци. Тръгвате по шосето (може и с автомобил) и стигате до местността Мазането, където е и началото на маршрута. С колата сте до тук! Трасето следва маркировката за хижа „Плевен“. Като стигнете до разклона за зимната и лятната пътека, вие трябва да продължите по зимната пътека. Скоро тя ще се отклони вляво, и вие продължавате да вървите по горски път, който ще пресече дере и след това ще започне да се изкачва. След около 40 мин. преход ще сте вече във вековна букова гора, а след още съвсем мъничко, излизате на малка полянка с кът за почивка. Подкрепете се! Починете си! Тръгвате отново по пътеката и  двайсетина метра след полянката ще видите разклон - единият отива до хижа „Плевен“, а другият е вашият, за пещерата „Водните дупки“. Двата обекта отстоят на около 40 мин. пешеходен преход, по която и пътека да сте избрали да се движите. Вашият маршрут е вляво, реверсивен. Крайната му точка достига близо до пещерата „Водните дупки“ и ви предлага възможно най-добрия изглед от специално изградена погледна площадка. Тя се намира в подножието на скалния масив Белите дупки. От информационната табела ще научите, че в нея живеят 18 вида прилепи. Имате гледка и към великолепна рядко срещана в България тисова гора. След като си починете трябва да решите по кой от двата пътя  ще вървите - обратно в Априлци или продължавате към хижа Плевен. Ако сте избрали да се върнете в Априлци – вече познавате пътя. Ако сте избрали да отидете до хижа „Плевен” трябва да се върнете към мястото за почивка на разклона. Оттам се ориентирате за посоката по табелата и като следвате добре маркираната пътека продължавате към хижата. Близо до нея има и детски еко кът за игра. Внимавайте отново ви се предлагат два варианта и единственото, с което можем ви помогнем е, че от хижата до началото на маршрута по стръмната лятна пътека се стига за около 35-40 минутен пеши преход, а по зимната пътека – след преход около един час.

На добър път!

МАРШРУТ “ПО СТЪПКИТЕ НА БАЛКАНДЖИИТЕ”

Да си признаем –  този маршрут го оставихме за последен. Някак все не се организирахме за него, въпреки, че сме по-скоро по-родолюбиво скроени. Може би, защото и той, както и другите започва от същото място - квартал Видима на град Априлци. Това, което трябва да знаете е, че денивелацията му е между 840 - 1 372 мнв. По пътя ще срещнете много и интересна информация по темите свързани с размирните и свободолюбиви балканджии и изконния им местен поминък - планинското животновъдство. Маршрутът отново е пешеходен и е със следните технически параметри: дължина около 9,5 км и продължителност на прехода около 6,5 часа. И така нашата препоръка – отделете си един слънчев летен ден, стегнете отново раниците и  „хванете гората”. Запасете се с вода от планинските чешми (някъде около десетина в този учатък от маршрута), тя е най-вкусната, която някога сте пили.

След като стигнете до ВЕЦ Видима, ще продължите по път с трошено-каменна настилка (ще вървите по него почти 3 км - носете удобни обувки) до водослива на реките Турски дол и Пръскалска, където всъщност е и същинското началото на маршрута. След около 100 м преход по екопътеката Видимско пръскало, трасето на вашето ще се отбие вляво и ще продължи с изкачване по влачник в посока поляната Турски рът. След около час, ще стигнете до нея (не се спирайте, след малко ще имате възможност да си почичнете на по-интересно място). Продължавате да ходите по билото на рида и след около 500 м ще стигнете до панорамната площадка. След като си починете и се насладите на великолепните гледки ще трябва да изберете накъде да поемете. Тук трасето се разделя на два маршрута: единият е Мандрата – Чакалото на Турски дол – местност Плевнята, а другият  Рид Турски рът - паметник на Цанко Дюстабанов – чакалото на Турски дол – местност Плевнята. По който и път да поемете – все печелите, защото ще останете завинаги омагьосани от неповторимото очарование на този приказен и чист свят – вековни зелени гори, съхранили митовете за смели юнаци и хайдути, пазители на омайните песни на птиците, кристалните планински ручеи и свежия планински въздух!

ЕКОПЪТЕКА „КРЪСТА”

Екопътека „Кръста” е с ниска трудност, пешеходна и можете да я извървите и с двегодишната си дъщеричка, защото е с дължина само 600 метра. Може да се мине и с автомобил по асфалтовия път. В първият вариант любителите на културно-историческия туризъм трябва да тръгнат от общината по малките стълби от лявата страна на сградата и да следват указателните табели. Пътят ви ще мине покрай църквата „Св. Петка Параскева” и след има-няма десетина минути ще излезете на панорамната поляна на хълма с кръста. Гледката, която се открива е невероятна – вижда се цялата Априлска котловина и билото на Стара планина (връх Ботев, връх Марагидик, Видимското пръскало) и много природа, много гори и небе (от него също много). С внушителен метален кръст месното население е отбелязало 130 от Априлското въстание и почита паметта на своите съграждани, геройски загинали за свободата на България по време на руско-турската война. Масивното метално съоръжение се издига на 34 метра и се вижда от почти всяка точка на Априлци и денем и нощем. Там има и зона за забавление и почивка - пейки, беседки, детски кът за игра. Информационни табла разказват за революционния окръг и бунтовните действия в района по време на Руско-турската освободителна война. Описана е историята на севлиевския революционен комитет и са изредени имената на ятаците, допринесли най-много за вдигането на Априлското въстание.

Другият вариант за достигане до поляната, на която се издига Кръста е като продължите по асфалтовия път след центъра на Ново село в посока Севлиево и малко след храма „Св. Георги Победоносец” да отбиете при кафявта табелка със стрелка вляво. Пътят при това отклонение става черен, но е достъпен за по-висока кола или ако шофирате по-бавно. Ако решите, че искате да продължите пеша, в началото на отбивката от асфалтовия път има паркинг, където да оставите колата. Ще минете покрай градските гробища. По цялото протежение пътя е със соларни лампи и пейки, и след 5-10 минути умерено ходене ще стигнете до монумента „Кръста”.

ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ ОСТРЕЦ

За отседналите в Комплекс Паздерите това е идеалната разходка за деня. Покоряването на връх Острец е приятен, лек, отпускащ и ненатоварващ планински преход. Изходната му точка се намира на 2 км от комплекса в нашия квартал Острец. Върхът представлява куполообразен масив, в билната част на който през античността е имало две тракийски крепости. Изворче на седловината на връха е пораждало в миналото фантазии у местните и иманярите, следи от които ще видите и днес около него. Гледката на финала на изкачването е великолепна - към слънчевата котловина, в която е сгушен град Априлци, билото на Стара планина с нейния първенец Ботев и красавеца Марагидик. Мястото е с интерсна хилядолетна история, с която ще имате възможност да се запознаете от информационните табели докато се качвате, а ние само ще открехнем вратата и предизвикаме любопитството ви.

Името си върх Острец носи заради формата си, която за населението от околните селища е: за кръвеничени – плевнята (гледан от север, северо-запад, той им наподобява плевня); за новоселци – седлото (гледан от запад, той им прилича на седло); за градничени е острият връх – Острец. И действително излизайки от Градишкия боаз, след паметника на дядо Филю, пред очите ви се изправя красив остър и горист връх, който прилича на голяма купа сено, или купен както казват местните.

В античността траките издигнали върху възвишението Острец крепост„Калето“ (II - I в.пр.н.е.), за да пази пътя през Русалийския проход и в която при нужда се укривали. Археолозите откриха нейните основи (суха каменна зидария с дебелина 2-3м), хромел, керамика и находки от въоръжение. Тя е едно от тракийските укрепления в Предбалкана, които през доримския период (античността) били обитавани или използвани като резиденции на местните владетели или убежища за тракийското население. Една от находките - каменна преса за вино, разкрита в нейното подножие, води до заключението, че по склоновете на върха траките отглеждали лозя и правели традционната за тях напитка - вино. „Калето“ на връх Острец продължило да съществува и след падането на България под турско робство. През този тежък период от българската история населението укривало там добитъка и се криело, особено при кърджалийските нападения. Местността продължила да се развива и през средновековието, за което разкават разкритите руини на християнски храм и воденица.

Крепостите на връх Острец и тази на билото на Балкана, освен за охрана на пътя в античността служели и за предаване на съобщения чрез огън. Визуално Острешката е свързана с тази над село Дамяново, Севлиевско и с крепостта-преградна стена на Балкана в местност Русалиите, намираща се на най-високата част на билото на Балкана. Те били изградени от големи, четвъртити римски тухли с пълнеж от ломен камък и хоросан. Съдбата на двете крепости по Русалийския проход е една и съща - келтите ги превзимат и разрушават през III в пр.н.е. По градежа на преградната стена-крепост на билото на Балкана личи, че е възстановявана на няколко пъти от римляни (когато Стара планина е била границата ни с империята), византийци, и финално от българските владетели. Тя престанала да играе роля когато сме били под турско робство. Хората я изоставили на милостта на природата. В следващите столетия местните къртели тухли от крепостите, от които си правели кюмбета (тухлени печки и джамали). Последната била много добре запазена до към 70-те години  на XX в, когато  напълно я разрушават заради разширяването на шосето. Останките били изблъскани надолу по наклона и улея към „Дядовият Петров трап“.

Русалийския проход и крепостите, които го охранявали добили голямо значение след завладяването от римляните на Балканите и отвъд Дунавските земи (Дакия - Влашко). През него е минавал пътя от Дакия - през Дунава по мост при Никопол, Сторгозия (Плевен), Мелта (Ловеч), крепостта при Градница, Граднишки боаз, покрай връх Острец през билото на Балкана, където била построена преградна стена-крепост (тухленно-хоросанена) и свършвал във Филипополис (Пловдив). За неговото значение говори фактът, че е бил с покрит големи плочести камъни (калдаръм), следи от който са запазени при „Козята стена“, „Светата вода” и в местността „Тъжа“. Частта от пътя, минаваща под крепостта на връх Острец и до днес съществува и  ползва от местните - „Старият път“. Имало е още един път, който превалял билото на Балкана - Робския път (пътека) , защото по него в римско време прекарвали роби от Дакия (Влашко) за Рим. Краткият вариант на „Русалийския проход“ е през „Русалийските гробища но се е ползвал само през лятото, докато покрай „Козята стена” се е вървяло и при лошо време, защото той е на нивото на гората.

От „Тъжа” римският път, а вероятно и тракийския преди него се разклонява в 2 посоки: югоизточна – покрай река Тъжа за Голямото село (днес село Тъжа),  и в югозападна покрай „Козя стена“ и „Светата вода“ в посока Калофер и Пловдив. Разделянето на пътя става в местност Тъжа, при Манастирището, под хижа Тъжа. Там са разкрити основите на голяма сграда от римската епоха, чиито тухли и хоросан са същите както при преградната стена-крепост на билото.

ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МАРАГИДИК

Този маршрут е вашият спестовно „похарчен” ден в полза на приятелството ви с природата, Априлци и Стара планина, особено ако сте отседнали в Комлекс Паздерите. Към връх Марагидик се тръгва от нашия квартал Острец. С автомобил стигате над махала Боевци, местност Христова стружна и от там започва пешеходния преход. Теренът е полегат, не е стръмен, а маршрутът е със средна продължителност от около 3-4 часа в едната посока (това си е един ден в двете посоки, с почивките).  Минава се през хижа Тъжа.

Има и алтернативен вариант за изкачване на връх Марагидик, който минава по североизточния склон, но е доста по-стръмен и се използва от по-опитни катерачи.

Според местна легенда, в северното подножие на връх Марагидик, на 4 км североизточно от местността Маришница, непосредствено до пътеката, пресичаща планината на юг, върху полегата масивна скала, наречена от местните “Калугера” е издълбана фигура на калугер (наистина ще откриете издълбано в камъка от човешка ръка изображение), който сочи място, в което е скрито съкровище, достатъчно за прехраната на 7 семейства за 7 години.

На скалата има нанесени графитни изображения с различна дебелина, някои силно разрушени от човешка ръка или от ерозията на камъка. В средата на скалата се забелязва фрагмент от фигура с разперена дясна ръка и квадратна “глава”. В западната част на скалата се откроява по-малка фигура, напомняща човешка фигура с разперени ръце. Около двете фигури са издълбани кръстовидни знаци, малки отвори, черти и знаци. Интерпретацията на легендата и на скалните рисунки на този етап от археолозите е затруднена, но може да се направи близък аналог с графити, изобразени на входа на централната камера на тракийската гробница, открита между селата Шипка и Ясеново. Те допускат, че това е вариант на крайпътно светилище, а човешките фигури изобразяват неизвестен жрец или предводител.

ОFFRoad РУСАЛИЙСКИ ПРОХОД

За любителите на ОFFRoad предлагаме маршрут Русалийски проход с качване от Априлци (север): хижа "Тъжа" – хижа "Мандрата" - хижа "Триглав" - хижа "Русалка" - "Кадемлийското пръскало".

В първия си участък пътят е каменист, не е издран, подгответе се със здрави ресьори и амортисьори. Откъм село Тъжа, на Сладката вода, има КПП с бариера, където рейнджърите записват кой влиза в резервата (пускат всички). Предварително потърсете разрешително от Национален парк Централен Балкан за точно определен ден и брой автомобили, които ще се движат през неговата територия.

Русалийският проход е с дължина 29,4 km и надморската височина на седловината – 1565 m. Той свързва западната част на Казанлъшката котловина при село Тъжа с долината на река Видима (ляв приток на Росица) при град Априлци. Проходът започва на 573 m н.в. в северната част на село Тъжа и като камионен път се изкачва на север по долината на река Тъжа (ляв приток на Тунджа). С множество завои и голям наклон след 22,6 km, пътят достига седловината северно от хижа „Тъжа“ и връх Русалка на 1656 m н.в. От там започва да спуска по северния склон на Средна Стара планина, отново като камионен път и след 6,8 km завършва на 656 m н.в. в югоизточната част на квартал „Острец“ на град Априлци. В този последен участък през прохода преминава част от третокласния Републикански път III-607 (от km 33 до km 39,8), КалоферАприлциДрашкова поляна.

Преминаването през Русалийския проход е трудно (зимата невъзможно) и може да се ползва само от автомобили с висока проходимост. На 2,5 km преди седловината, надясно се отделя камионен път за връх Триглав, а на самата седловина – наляво, камионен път, който води до пътя за връх Ботев.

КОННА БАЗА"Riding Base Balkan"

Конната база се намира в град Априлци, само на 10 минути от центъра на квартал Острец. Тя е създадена през 1996 година и разполага с 35 ездитни коня от породите Шагия Арабин, Чистокръвен Арабин, Англо Арабин, Източнобългарска и кръстоски от четирите породи. Базата сама селекционира, развъжда и обучава своите коне. През 2007 година конна база"Riding Base Balkan" за първи път в България внесе и започна отглеждането и на американската уестърн порода коне – Куорта.

Оборудването, с което базата разполага е предназначено за уестърн езда. В нея работят дипломирани инструктори, които са специализирали и в конни бази в чужбина. Всяка година на територията на базата се провеждат опреснителни курсове за инструктори, ръководени от световния шампион по уестърн езда за 2000 година Дан Кристифарсен.